Урок по суахили с две кенийски жени
Когато говорим за Африка, в съзнанието ни неминуемо се връща този прекрасен филм, който винаги можем да гледаме отново заради прекрасните природни гледки на фона на една страстна любов. Споменаването на Кения рисува картини на екзотични сафарита и нескончаеми условия за романтика. Но дали тази страна е само това?
Худямо, рафики! (б.пр. Здравейте, приятели)
Още преди да започнем да мислим за едно гостуване при нашата приятелка Роси, по настоящем живееща в столицата Найроби, поредният локдаун попари намеренията ни, и за да не останем само с мечтите си, решихме да се подготвим мислено за запознанство с тази колкото популярна, толкова и неизвестна за България дестинация – Кения.
Съпругът на Роси е изпратен служебно в страната с цел да помага в икономическото й развитие, а Роси има в изобилие свободно време и огромната привилегия да изучава традициите, багрите и усмивките на хората тук, а също и езика им. Благодарение на нея разговаряме с две местни жени.
Асанте! (б.пр. Благодаря)
Домашна прислужница на Роси е 38-годишната кенийка Диана, която въпреки че не е успяла да завърши средното си образование, защото родителите й навремето не могли да си го позволят, говори чудесно английски език и непрекъснато ни дарява с бялата си усмивка. Разказва, че когато срещнала първия си мъж и решили да се задомят, семействата им дълго преговаряли за сумата пари, с която женихът трябвало да я откупи. Оказва се, това е все още често срещана процедура на договаряне между родителите на младоженците, която няма много общо с любовта между тях. Понякога дори младите не се познават.
Когато питаме Диана дали е била влюбена в съпруга си, тя се разсмива от неудобство и обяснява надълго и нашироко, че хората в Кения се женят, за да отгледат заедно децата си. Всъщност децата са крайъгълният камък за едно съвместно съжителство. Диана споделя, че според обичаите тук, ако една жена не може да зачене, има правото да си потърси друг мъж, от когото да роди деца.
След два брака, две момчета и едно момиче днес Диана се интересува единствено децата й да са по-образовани от нея самата, което, оказва се, в Кения не е лесна задача, тъй като средното и висшето образование не са безплатни. За да може най-големият й син да сбъдне мечтата си и стане адвокат, тя е взела непосилен кредит с пълното съзнание, че ще направи и невъзможното, за да има той по-добър живот.
Ндио! (б.пр. Да)
23-годшината кенийка Сара е детегледачка на малкия син на Роси. Тя е млада, с неподправена африканска красота и завършила университетско образование. Мечтае да заживее с приятеля си, след като се оженят. Не знае колко деца ще имат, но със сигурност ще държи да са образовани. Семейството на Сара живее на село, на около 2 часа път с кола от града, в колиба без електричество и без течаща вода. Храната там се приготвя само на огън, като събират дъждовна вода за питейните си нужди. За Сара е огромно постижение, че е успяла да напусне родното си село и да се установи в града. Благодарна е на родителите си за това, че са платили за образованието й с изкараните от фермерство средства. Разказва, че в селата много от момичетата все още се подлагат на обрязване на гениталиите, както повелява местният обичай. Един настина варварски начин, който да направи за жената невъзможно удоволствието от секса.
Две типични кенийски жени с различни съдби и все пак много общо. Те са силно религиозни католички, видимо много държащи на външния си вид (красотата на кенийските жени е впечатляваща), с интересно направени на расти или плитки коси и неизменно усмихнати. Това са силни жени, които много често вършат цялата домакинска работа, изкарват парите за издръжката на семейството, отглеждат сами децата си, но никога не се оплакват от несгодите си. Имат една много простичка мечта - някога животът им поне малко да прилича на този на „белите“ жени.
След нашето запознанство Диана и Сара много се заинтригуваха от България и са готови да дойдат да живеят тук.
Куахери, рафики (б.пр.Довиждане, приятели)