След почти година в невъзможност да пътуваме свободно, какво друго ни остава освен да въздишаме по спомените си от безгрижни и пълни с емоции дни, прекарани отвъд затвора на рутината.
Такъв спомен беше нашето пътуване до Гранада през скучния февруари преди точно 2 години.
Еми искаше да види и снима Алхамбра, за която толкова много беше чувала от разказите на майка си, а Петя – просто я придружи от любопитство и с желание да напусне за кратко зимната си летаргия. Искаше ни се да отидем някъде на топло, без да се налага да пътуваме цяла вечност до там. Решихме да се отправим към Гранада с мъжете си. Да, вярно, получи се някаква разнородна смес от желания, вицове и идеи, но пък, това му беше хубавото на преживяването.
И ето ни - цялата компания се срещнахме на стария Терминал 1, за да отпътуваме с нискотарифния WizzAir до Аликанте. Петя беше резервирала билетите само с ръчен багаж, тъй като престоят ни трябваше да е кратък. Не обърнахме обаче внимание на факта, че при нискотарифните има значение и размерът на ръчния багаж. Надлежната проверка на служителите показа, че Петя и мъжът й имат два „несъразмерни куфара“ и трябва или да доплатят за допускането им в самолета, или да се откажат от тях. Започна едно трескаво преопаковане и наместване на багаж от два куфара в един. Така един изпразнен от съдържание почти нов куфар беше позорно изоставен в чакалнята на Терминал 1 да очаква нов стопанин. Случката само за кратко развали доброто ни настроение. Вътре в самолета две малки бутилки вино свършиха чудесна работа и неусетно кацнахме в Аликанте. Беше вечер и по всичко личеше, че идеята за „топлите страни“ е пълна илюзия при тази температура на въздуха. За някакъв кратък момента Еми се опита да предложи разходка по Kрайбрежната алея с палми на Аликанте, която според майка й била „черешката на тортата“ за този град, но три чифта уморени очи охладиха желанието й. После гладът надделя над студа, и много скоро се заозъртахме за ресторант в близост до хотела. Първата квартална кръчма със скромно обзавеждане и малки масички ни приюти и предложи от прословутата испанска кухня. Масичката ни бързо се отрупа с гаспачо, чоризо, емпанада, тортиля, гуакамоле, паеля и, разбира се, прословутия хамон.
На следващия ден потеглихме от Аликанте към Гранада с рент-а-кар автомобил.
След около 3-4 часа път и една спираща дъха почивка за кафе на замъка в Лорка най-сетне достигнахме Гранада.
Хотелът ни беше в самия център срещу градските фонтани. Естествено си бяхме взели пролетни дрехи, а обстановката навън си беше зимна с изключение за около един час обедно време, когато слънцето стопляше кокалите ни.
Прекрасните гледки към покритите със сняг склонове на Сиера Невада в близост също напомняха за сезона, в който се бяхме озовали на това красиво място.
Налагаше се често да отсядаме за стопляне в ресторантчетата по пешеходната улица на Гранада близо до Плаца Нуева. При това положение се видяхме принудени и да похапваме, дори когато не бяхме особено гладни. Даже вегетарианката Петя още помни най-вкусните испански шунки с разнообразни имена – хамон иберико, серано, пата негра и много други, които погълнаха стомасите ни под съпровода на дружно одобрително мучене. Всичко това, обилно полято с бутилки „вино тинто“.
В един от слънчевите, но студени дни, посетихме прословутия дворец Алхамбра - някога резиденция на мавърските владетели, заобиколен от феерия красиви и перфектно поддържани градини, беседки, фонтани.
Вероятно всичко тук избухва в цъфтеж през пролетта, така че си обещахме да го посетим отново някой април. Все пак ще си вземем топли дрехи за всеки случай, за да не се налага да си купуваме скъпи кожени якета, както направи Петя под укорителния поглед на мъжа си.
Вечерта в стария цигански квартал Сакромонте се повеселихме в небезизвестен ресторант „Градините на Сорая“ с автентична фламенко музика – истинска наслада за сетивата.
Водени на всяка крачка от спонтанността си, хапнали и пийнали богато на корем, разгледали набързо за сгряване някоя друга забележителност, някои от нас - доволни от покупките си по магазините, напуснахме красивата Гранада до следващия път, когато с радост ще се върнем в един по-топъл сезон с тренирани на ходене крака и с по-сериозен контрол върху апетита си.