Вероятно всеки от нас е срещал в живота си човек, когото с уважение и до ден днешен нарича свой Учител, Мастер или просто свое вдъхновение и пример за подражание. Появяването му в живота ни понякога така преобръща някои наши представи и променя визията ни за света, че коренно измества посоката на бъдещо ни развитие. Много години след това казаното от него често кънти в ушите ни, а мъдрият му поглед сякаш изпитателно ни гледа от някъде, когато изпитваме колебания.
За такъв човек ни разказа наскоро успешен софийски кинематограф. Той си спомни пред нас за своя Учител Симеон Кръстанов от гр. Пирдоп с пламък в очите и с още по-голям патос в думите си. Когато нашият приятел бил подрастващ 18- годишен младеж срещнал случайно пирдопския 81-годишен Учител. Диаметрално различен по възгледи и поведение на зараждащата се по това време чалга култура, Учителят Кръстанов го поразил със своята целеустременост, сила на духа и вдъхновение и го насърчил да избере професията, с която е известен днес. „Изникна от края на улицата като магьосник с бастун в ръка – малък, слаб, възрастен мъж с бяла коса, стилно облечен въпреки немотията. Изгледа ме изпитателно със сините си очи. Толкова вдъхновен бях от тази среща. За първи път в живота си виждах учител до мозъка на костите си, проектиран да бъде учител и да вдъхновява.“ – споделя нашия приятел.
Всъщност Учителят Кръстанов никога не е бил негов учител в буквалния смисъл. Със своята харизма, мъдрост и всеотдайност като директор на гимназията в малкия средногорски град в продължение на 30 години, той е бил познат с това прозвище на хората там. Щом минел по пирдопските улици, всички, които срещнел, го поздравявали и даже скачали от уважение на крака, ако до този момент седели.
Роден между двете Световни войни в изключително бедно и многодетно селско семейство, каквито навярно са били голяма част от българските семейства по това време, в младежката си възраст, Учителят Кръстанов решава да последва позива на сърцето си да стане учител. Въпреки несъгласието на напълно неграмотните си родители, които очаквали да им помага на полето, той поел по пътя на учителската професия, като заминал за Пловдив, за да продължи образованието си. През целия период, докато учел и едновременно с това работел, можел да си позволи да утолява глада си само с боза, хляб и банички и да облича единствените си два протрити панталона.
В комунистическия период на България, скоро след като става учител, бързо се издига до директор на гимназията в Пирдоп. Активно работи по различни нововъведения в гимназията, като я превръща в едно от най-модерните за времето си училища. Освен, че ръководи лично ремонтът на стаите, въвежда в кабинетите интерактивни дъски, подвижни лаборатории, камери. Отказва примамливо предложение да стане зам.министър в столицата и през цялата си кариера остава на своя пост - директор на гимназията в Пирдоп.
Промените в България след 1989г. са период на огромно разочарование за Учителя. Обществото в малкият град Пирдоп се разделя на леви и десни. Заедно с реформиране на политическия строй започва унищожаване на всичко създадено по време на комунистическия режим. Като отявлен комунист и искрено вярващ в комунистическата идея, Учителят Кръстанов влиза в полезрението на новодошлите на власт. Много скоро е отстранен от длъжност и остава без работа до края на дните си, което буквално го разболява. Въпреки тежкото си здравословно състояние и с отрязани крака, продължава да работи от малката приземна стаичка, в която живее. Прави анализ за реформа в средното образование и започва да пише книга на тази тема, която завещава на синовете си, за да я издадат, но това така и не се случва.
Дългогодишен експерт в системата на образованието, с богат опит на тази тема, Учителят Кръстанов прекарва остатъка от живота си дълбоко наранен от това, че никой не се допитва до него и не желае да използва натрупаните му през годините знания. Отива си от този свят огорчен и непризнат. За нас остават малкото спомени за неговата личност и изключителната му способност да вдъхновява хората около себе си.
Признак на зрялост за всеки от нас е, ако престанем да виждаме отминалото време в черно и бяло, и ако можем да отдадем дължимото на онези хора, които са били там, “за да градят, а не за да стават директори“, както гордо заявява приживе Учителят Кръстанов. Всеки човек би могъл да изживее живота си с този възпламеняващ заряд и да създаде едно по-добро място за съществуване, стига да е изпълнил най-важната заръка на Учителя, а именно – „да прави това, за което е призван“.