Безгранична е силата на човешкия дух
Бях виждал и други хора с физически недъзи, които въпреки това, караха ски. Веднъж дори видях по пистите на Вал Торенс сляп човек, който караше с двама инструктори. Предният инструктор имаше устройство закачено на гърба му, което издаваше различни звуци за ляв и десен завой, а задният осигуряваше периметър зад слепия скиор, за да не засече случайно някой.
Бях виждал и същото съоръжение, подобно на инвалиден стол, с което хора, парализирани или без крака, караха ски. Така че не се учудих, когато в онази ранна сутрин по склоновете на Биг Беър в Калифорния, видях Тим. Привлече ме не любопитството, а това колко "cool" ми се стори на върха на писта с трудност "черен диамант". Беше спокоен и усмихнат, преценявайки трасето под него. Намерих си повод да го снимам, но всъщност исках да го заговоря. На гърба си имах надпис "Национален ски отбор България", така че Тим също започна да ме разпитва. Заприкразваме се за ски и както без свян често хората в Америка любопитстват за историите на другите, аз започнах да разпитвам за него. Тим е бил пилот на боен изтребител във Великобритания до деня, в който неговия "Хариер" загубил баланса си при вертикално излитане и въпреки катапултирането Тим загубил краката си, но продължил да търси баланса си. Устройството, което заместваше караката му, беше две ски една след друга, така както са колелата на велосипед, така че ако не се подпира на щеки, да не се овъргаля, което в неговия случай би било много по-лошо от просто падане на ски. Тим трябва да поддържа добра скорост. Самия механизъм мести сложна система от лостчета във всеки завой, пропорционално на наклона на тялото, и така вкарва ските в прецизен "карв".
Впечатлен от надписа на гърба ми, Джордж - 80 годишен действащ ски инструктор, каза: "Дайте да Ви снимам как двамата пускате пистата в синхрон!". Джордж е история в историята. Роден в Чехословакия, на 30 години решава да рискува и да избяга "на запад". Отива в командировка в Австрия и в същото време организира на жена си и детето си екскурзия до Югославия. Не без трудности и опасности, най-накрая успяват да стигнат до Канада.
Джордж има причина да иска да направим това спускане с приятеля му Тим. Точно на тази писта преди две години, точно на този ден при удар в дърво загива приятелката му, тогава самата тя на 80 години. Джордж се усмихва: "Да направим шоу в нейна чест". Спускаме се и аз се опитвам да бъда в синхрон с Тим, но не успявам съвсем. Тим е елегантен и прецизен скиор. Вече набрали скорост, забелязвам как лицето му отразява с мимики влизането във всеки завой, леко се напряга, но не чак до там, че да изчезне усмивката му. Спираме долу и си допираме юмруците. Джордж ни настига и е много екзалтиран.
След няколко дни срещнах пак Джордж и карахме цял ден заедно. Попитах: „Къде е Тим?“ "Ооо" възкликна Джордж "Замина спешно за Англия, взе решение за един час и изчезна...Любовна история!" и съзаклятнически ми намигна. Когато късния следобед се върнах вкъщи, си налях чаша червено вино и понеже Тим беше британец, се сетих и намерих онази реч на Чърчил, за да чуя още веднъж прословутото:" Никога, никога.....никога не се предавай"
Автор: Владо Иванов