Черно море е едно от най-опасните морета по нашите ширини. Рядко ще го изживеете тихо и спокойно с плитки брегове. По-често ще го видите бурно и неспокойно с неочаквани ями веднага след брега и опасни течения по-навътре. Море с характер!
Точно такъв ден уцелваме на най-дивия български плаж Силистар, само на няколко километра от границата с Турция и последната югоизточна точка Резово. Доста закъснели, малко преди обяд, се оглеждаме за свободно място по пясъка. Забелязваме цялото множество народ от плажа, струпано точно преди вълните, напрегнато и тревожно да наблюдава нещо навътре в морето. На 100м навътре сред побеснелите води виждаме петима мъже, които очевидно се опитват да се спасят. Повлечени от силното течение, групата мъже ту се отдалечава от нас, ту се приближава и дълго време не може да излезе от водата. Непосредствено до нас, притеснена, стои млада майка с две малки деца, която ни споделя:
- Някакви мъже започнаха да викат за помощ и мъжът ми отиде да ги спасява. Притеснявам се, защото от доста време са във водата и не могат да излязат.
След около половин час взиране в разярената морска шир най-накрая с въжета, водни колела, плуване, бутане и всякакви други неистови усилия, всички излизат на сушата под аплодисментите на събралите се хора. Един от мъжете се строполява почти бездиханен на пясъка и му се оказва помощ. Сред спасилите се от черноморската хватка се откроява млад мъж със спортна фигура и усмивка на дете, когото всички поздравяват, дружески потупват по гърба, а той скромно им благодари. Младата жена с двете деца се мята разплакана на врата му и всичко изглежда приключва с щастлив край. Разбираме, че е професионален спасител, който точно в този ден почива, и е дошъл на плаж със семейството си. Виковете на четиримата давещи се мъже, го карат да се втурне, за да ги спасява. Любопитството ни надделява и молим младия мъж за кратък разговор с нас, за да се запознаем.
Мирослав от Ахтопол – спасител по душа и призвание, каквито са били и баща му, и дядо му, споделя сам той. През живота си е изтръгнал от бурното море повече от 30 човека. Всъщност там е спрял да брои спасените, защото бройката вече не е от значение за него. От малък се отнася с уважение към морето, а явно морето го обича, след като никога не се страхува от вълните и скача, без да мисли, само щом чуе зов за помощ. Той няма мобилен телефон и профил във ФБ, но пък има силна духовна връзка с Бог и при всяка ситуация с давещи се хора непрекъснато се моли, докато с всички сили се опитва да ги спаси.
- Най-важното е да имаш добро сърце и да се молиш на Господ, защото основното е вярата, без вяра нищо не става! – казва той с по детски чистата си усмивка
Напускаме Силистар, доволни от щастливата развръзка и някак докоснати от вярата на Мирослав. Вече сме по-спокойни, че ако неочакваните течения на Черно море ни стегнат в своята хватка, има кой да ни чуе и кой да се помоли за нас. Важното е, както ни съветва Миро, да се оставим на течението и да не се опитваме да се борим с него! Така и в живота понякога е жизнено необходимо да спрем за момент да се борим и с чисто сърце да се оставим на случващото се да ни понесе там, където е предопределено да бъдем.