Рецепта за дълголетие в градски условия
Много често осъзнаваме какви поражения нанася върху нас стресът от градския живот. Изолацията от природата може да допринесе за редица заболявания, като минимум - да ни докара някоя невинна депресия, гарнирана със самота и неудовлетвореност. Пример за решение на дилемата – в града или сред природа, ни дава един мъдър възрастен човек от гр.Пловдив, познат на съседите си от панелния блок на ул.Богомил № 90, като дядо Гого. Почти всеки живущ там може да разкаже по някоя забавна история с негово участие, в която той, я отпушва с голи ръце задръстената му тоалетна, я му помага да си довърши ремонта, ей така в името на добросъседството.
Срещаме го рано сутрин. Вече е пред блока и се занимава с цветната градина, която някога преди 30 години като новодомец сам е създал и до ден днешен с напълно доброволен труд се грижи за нея. Идеята за създаването й му хрумнала много отдавна след почивка в близост до курортна спирка Отдих в гр.Варна, където толкова много му харесало, че щом се прибрал, решил да я пресъздаде в пловдивска спирка Отдих, та хората, по неговите думи, да се спират, почиват и се възхищават на сътвореното.
Първото, което ни поразява, щом се запознаем с него, е все още добре запазената му енергичност, която в днешно време рядко можем да срещнем у почти 90 годишен мъж с дълъг трудов стаж в строителството. За разлика от други оцелели свои връстници не ни занимава с болестите си, а бърза да ни покаже своето най-важно създание – невероятната феерия от разкошно оформена растителност и цветя пред панелния блок, в който живее. За неуморния дядо Гого градинарството се е превърнало в негово вдъхновение и нестихващ източник на удоволствие и наслаждение в иначе скромния му живот на редови български пенсионер. Вдовец от дълги години и твърде рядко посещаван от дъщерите си, настоящето на дядо Гого притежава най-необходимото: „Всичко е от любов! Доставя ми удоволствие! Безплатна е насладата. Който умее да се наслаждава - да заповяда.“ - казва той.
Предай нататък..
„Физическите ми сили вече започват да не издържат“ – оплаква се накрая той и много се надява, че преди да си отиде от този свят, ще срещне също толкова ентусиазирани поклонници на красотата, които да продължат след него делото му и да поемат безвъзмездно грижата по градината. За сега обаче получава само голи адмирации от съгражданите си и опашката от желаещи да почистват бурени и режат храстчета си е направо мираж. Дотогава той остава там пред блока сутрин рано в грижа за цветята, а вечер, когато притъмнее присяда и търси светулките, защото където има светулки, има и жътва, добавя дядо Гого.
Ето я и неговата рецепта за щастлив и дълголетен живот:
щипка желание за създаване на нещо красиво,
голяма доза ентусиазъм и трудолюбие,
огромно количество любов към всяко живо същество на този свят