Размисли за вярата
В днешните времена на пандемии, революции и други физически и духовни премеждия един 29-годишен мъж от Банско е намерил начин да се погрижи за вечността на човешката душа и да върне хората в изначална им форма на вярващи същества.
Александър Хаджигеоргиев с баща-свещеник и брат-настоящ свещеник, носи в кръвта си гените на отец Паисий и ни очарова с една малко позабравена и невероятна музика – интересна комбинация от звуци, извлечена от четирите камбани на църквата Св.Троица в гр.Банско, намираща се точно срещу паметника на неговия прародител в града.
Пандемичната действителност от началото на тази година го провокира да започне да се учи да бие камбаните на местната църква за литургия. Камбанната музика, която изпълнява Александър в продължение на 20-на минути, въпреки оплакванията за силен шум на някои „християни“ в съседство, отдавна е надхвърлила чисто информативното си предназначение да уведомява миряните за предстоящата църковна служба. Нещо повече - според този съвременен клисар, камбанният звън неутрализира всички видове вируси и зарази не само от самата вибрация на камбаните, а и заради уникалността на звука им. Изработени са от известните камбанолеяри от Банско - братя Велеганови. Голямата камбана е произведена през 1894 г. от специална сплав, съдържаща голямо количество сребро. По време на турското робство е било забранено да се бият камбани, затова хората от Банско са поръчали върху нея да се изографиса името на властващия тогава султан Абдул Хамид Хан II. Знаели са, че турците няма да се осмелят да унищожат нещо, върху което е изписано името на техния султан. Така са увековечили този незнаен султан и са запазили камбаната до наши дни.
Александър силно вярва в Бог и даже лично е преживял чудесата Му. Обръща живота си в служба на Бог, като се надява чрез камбанния звън да разпространи гласа на самия Бог, който младите, според него, не могат да чуят заради силния шум на съвременната суета – дискотеки, дрога, материални придобивки, мода...
-Дяволът е във всичко това, което ни отвлича от вярата - уверява ни Александър с напевния си бански изговор-а без вяра човек няма и любов, и започва да се доверява единствено на себе си, става параноичен, съмнява се във всеки… Чудесата съществуват. Хората не искат да повярват в Господ, защото очакват той да слезе, за да го видят. „Блажени са онези, които не ме видяха, но повярваха“, пише в Библията.
Александър изповядва няколко много простички ценности и подчинява ежедневието си на малко позабравени традиции. Избягва да завижда и ругае и много се старае да живее според 10-те Божии Заповеди. Убеден е, че ако всички хора ги спазват, няма да има нужда нито от затвори, нито от полиция. Устоява на дяволските изкушения с любов в сърцето и първо търси грешките в себе си вместо да обвинява другите. Благославя храната си, прекръства се и чак тогава се храни. Може да не се измие, но без молитва вечерно време не си ляга да спи.
Тръгваме си от Александър, заредени с неговата вяра, и много ни се иска вибрацията на камбанния звън да прехвърли пределите на Банско и да зарази с Божията любов повече хора в България. Тук спираме, многословието е излишно, тъй като вече е казано:
„Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Матей 5:44)
